Една огромна част от
съвременната работна сила е заета на работа в офис.
Делът на работещите в селското стопанство, минната индустрия,
строителството, тежката и леката
промишленост бавно се стопява за сметка на услугите, търговията, туризма и
нематериалния сектор.
Ако не забравяме постоянно
разрастващата се държавна
администрация -
делът на работещите в офис
непрекъснато нараства.
За какво им е на тези хора служба по трудова медицина? ще кажете вие - Това е лека работа, на закрито, в хубави и чисти офиси, дълги почивки и кафе паузи, безплатен достъп до Интернет, без нощни смени и извънредни дежурства.
За по-голямата част от горните условия ще бъдете напълно прави.
Но всяка уважаваща себе си служба по трудова медицина има не малко работа във всеки един офис.
Първо имаме множество компютри и офис техника.
Електробезопасността не трябва да се пренебрегва. Лоша инсталация, стара техника, повредени или не стандартни
разклонители могат да доведат както до
електро травма, така и до пожар.
Инструкциите и
инструктирането на хората са не по малко важни. Техниката се смята за нещо ежедневно и безопасно и всеки пети е "майстор", но кутиите на компютрите на трябва да се отварят при включено захранване, нали?
Второ - хората в офисите боледуват не по-малко от всички останали. Независимо дали си в офис или в комбайна на полето когато станеш на определена възраст обикновено имаш проблеми с кръвното налягане, сърцето, оросяването на мозъка, ставите, стомаха, хемороиди и всякакви други дребни заболявания.
Независимо къде работиш има и генетично обусловени заболявания като диабет и заболявания на щитовидната жлеза,
онкозаболявания и тежки съдови инциденти - инсулти и инфаркти.
Това че работиш в офис не те прави по-малко податлив на психични заболявания,
пристрастявания от всякакъв вид/алкохол, наркотици, хазарт,
промискуитет/ и депресия.
Трето - обучението по първа
долекарска помощ, на качествена първа
долекарска помощ - с
КПР, превръзки,
кръвоспиране, транспорт на тежко пострадали не трябва да се пренебрегва. "За какво им е на тях
ПДП?" Да в офис сграда няма как да стане тежка
индустрилална авария.
Или има начин?
Не забравяйте, че в повечето предприятия
администрацията е в двора на завода. Около заводите се разраснаха
индустриални квартали с големи офис сгради. Е половината са празни, но другата половина не са.
И остава проблема с пожарите. Пожар във висока сграда построена през последните 5 години. Само си представете - всички безсмислени
противопожарни мерки, СКЪПИ
противопожарни мерки, които строителя си е спестил.
А след това идват природните бедствия.
Земетресение докато работиш на полето е едно, на 12 етаж на вече
описаната сграда с перфектно
противоземетръсно строителство е друго.
Както забелязвате - работа има
предостатъчно, стига да има кой да я върши.
.... Колеги, виждам че едно невинно предложение за промяна в статуквото предизвика поредния бурен спор на тема „Кой е по по най?“
Всички участници в дискусията смятат, че има нужда от промяна.
За това поне се надявам да няма спор…
Всички мислят, че службите не работят добре.
Включително и аз – собственик, управител, ръководител, системен администратор, шофьор и момче за всичко на служба по трудова медицина.
Всички смятат, че контрола не е достатъчен, качествен, пълен и т.н.
Всички смятат, че малките фирми им се вменяват излишни задължения.
Смятам, че тук се събрахме достатъчно хора работещи всеки ден в отвратителни нормативни и икономически условия и само обединяването ни около някакъв разумен компромис може да промени статуквото.
Всички знаете какво е компромис – „Решение което не удовлетворява никоя страна напълно.“
Но ако едно подобно решение ще даде възможност на всички нас да работим за здравето и безопасността на хората, да си храним семействата с нашата работа/не да станем милионери/, да виждаме ефект различен от купчини хартия, защо да не го направим?
Да спрем с дребнавите заяждания и да свършим нещо!
Да се срещнем, да поговорим, да удряме с юмрук по масата ако трябва, да се срещаме с министри и депутати, да предлагаме проекти….
Никой няма да ни чуе, ако говорим само по форумите.
Никой не му пука за нас достатъчно, че да ни обърне внимание без да му досаждаме по 5 пъти на седмица.
Нещата не вървят – време е за промяна!