Психофизиология на работата с инструменти и машини

Скорошна публикация в няколко агрегатора ме насочи към изследванията на няколко екипа работещи по физиология и психология на труда. Надявам се да заинтересувам колегите от службите по трудова медицина и специалистите по здраве и безопасност при работа.

Независимо от националността им изследователите твърдят приблизително следното:

"При употребата на каквото и да е сечиво, инструмент или машина идва момент, в привикването към него, в който мозъкът на човек /обикновено подсъзнателно/ започва да го възприема като естествено продължение на собственото тяло."

Малко е засукано, но изводите от горното твърдение не закъсняват:
- след привикване към даден инструмент на човек му трябва време да свикне с друг освен ако размерите на новия инструмент не са еднакви или поне приблизително еднакви с тези на стария.

- след привикване с инструмент човек мисли по начина "трябва да срежа тук...", а преди привикването "трябва да срежа тук с този нож..."

- след работа с какъвто и да е инструмент минава време през което човек се чувства с "по-къси" ръце - инструмента вече го няма, но усещането още не е изчезнало.

- ползването на големи и мощни машини променя психиката на много хора в посока - "аз съм голям, бърз и як" което обяснява и агресията по пътищата.

- колкото по-рано в живота на човека започне привикването към даден инструмент, толкова по-пълно е сливането и по-прецизна става работата.

- колкото по-дълго се работи с даден инструмент, толкова по-пълно е сливането и по-прецизна става работата.

- тъй като инструментите се чувстват като продължение на собственото тяло, хората с лоша координация и прецизност не мога да постигнат прецизност дори и с най-добрите инструменти.

Предполагам, че трябва да се замислим за всички онези безсмислени промени на оборудването, които не водят до подобрение на качеството, дори когато на тях работя най-добрите ни работници.