понеделник, 24 октомври 2011 г.

Национална конференция „Здравословни работни места. Поддържай безопасно работно място”

Националната конференция в рамките на Европейската седмица по безопасност и здраве при работа - „Здравословни работни места. Поддържай безопасно работно място” започна с леко разместване на официалните приветствия поради отсъствието на министър Тотю Младенов.

От приветствията на официалните гости особено впечатление направи това на г-н Димитър Манолов вицепрезидент на КТ "Подкрепа.


Думите му бяха конкретни и насочени към съществени проблеми, без да изпада е многословие и слова заради самите слова.
Ще продължим с новините след втория модул на конференцията.


                                                                                *****
Почти седмица след конференцията продължаваме със нашия /вече задочен/ репортаж.

Първи във втория модул бе ръководителя на отдел БЗР в една известна компания за преработка на мед, чието име, като и името на компанията няма да спомената тук.

Причината е, че съответния човек надхвърли четирикратно отпуснатите му 15 минути съсипвайки тотално графика на хората след него и губейки времето на всички професионалисти на конференцията с откровен ПР и реклама.

г-н Николай Члъков - КЦМ АД
Следаваше презентацията на нашия колега от клуб "Безопасност и здраве при работа" Пловдив г-н Николай Чалъков.
Като старши експерт БЗР в КЦМ АД г-н Чалъков сподели своя опит в осигуряването на Здравословни и безопасни условия на труд при поддръжката на оборудването и сградния фонд, чрез стриктно управление на възлагането на работата и съподчинеността.

Д-р Иван Кокалов от КНСБ говори за скандинавския опит при осмисляне ролята на Представителите на работещите по БЗР. Дяволът е в подробностите, а те са - там представителите на работещите имат не само повече права, но и отговорности и ЗАДЪЛЖЕНИЯ в осигуряването на БЗР.


Г-жа Галя Цонкова
Г-жа Галя Цонкова, мениджър "Устойчиво развитие" в Кока-Кола Хеленик България показа как превенцията и активното включване на самите работещи в осигуряването на БЗР повишава многократно ефекта чрез сравнително прости мерки за подобряване на работата и защита предложени от самите работещи.

Друг акцент от нейната впечатляваща презентация бе активното съобщаване на NearMisses /възможни, неслучили се инциденти/ и превантивното отстраняване на предпоставките за тях, вместо повсеместното криене на случили се, понякога дори тежки инциденти.

Г-жа Снежана Петрова от Данон-Сердика АД, направи презентация относно безопасността при извършване на рискови дейности.

събота, 1 октомври 2011 г.

ХИМИЧЕСКА, БИОЛОГИЧЕСКА И РАДИАЦИОННА ЗАЩИТА ПРИ ИНЦИДЕНТИ И АВАРИИ

Днес нашия блог навърши три години. Големият обзор обаче е на фирмения ни сайт Трудова медицина ЕСПЕРЕКС.

За сметка на това днес тук в блога публикуваме новата

ИНСТРУКЦИЯ № Iз-2401 ОТ 16 СЕПТЕМВРИ 2011 Г. ЗА ХИМИЧЕСКА, БИОЛОГИЧЕСКА И РАДИАЦИОННА ЗАЩИТА ПРИ ИНЦИДЕНТИ И АВАРИИ, СВЪРЗАНИ С ОПАСНИ ВЕЩЕСТВА И МАТЕРИАЛИ
В сила от 30.09.2011 г.
Издадена от Министерството на вътрешните работи

Обн. ДВ. бр.76 от 30 Септември 2011г.


Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Чл. 1. С тази инструкция се регламентира редът за осъществяване на дейностите по химическа, биологическа и радиационна защита от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на Министерството на вътрешните работи (ГДПБЗН - МВР) и териториалните й звена при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали.

Чл. 2. Дейностите по чл. 1 се провеждат в съответствие с Националния план за защита при бедствия.

Чл. 3. (1) Химическата, биологическата и радиационната защита включват:

1. провеждане на мерки за предотвратяване и/или намаляване последиците от инцидента и аварията за населението и околната среда;

2. оказване помощ на пострадалите;

3. ликвидиране на последиците от инцидента и аварията.

(2) Химическата, биологическата и радиационната защита се извършват чрез:

1. установяване възникването на инциденти и аварии и разпространението на опасни вещества и материали;

2. организиране на мониторинг, ранно предупреждение и оповестяване за възникнала опасност и контрол при радиационно/химическо замърсяване или биологическо заразяване и поддържане на необходимата за целта апаратура;

3. създаване на организация и изпълнение на мерки за химическа, биологическа и радиационна защита;

4. рационално използване на силите и средствата на единната спасителна система (ЕСС);

5. създаване и поддържане на необходимия резерв от материално-технически средства за защита, включително индивидуални средства за защита (ИСЗ);

6. провеждане на комплекс от специални, санитарно-хигиенни и противоепидемични защитни дейности;

7. оказване на първа долекарска помощ на пострадалите;

8. ограничаване, локализиране и ликвидиране на зоните на радиационно/химическо замърсяване и биологично заразяване;

9. контрол за състоянието на околната среда, хранителните продукти, водата, фуражите и селскостопанските животни за наличието на вредни вещества и зарази;

10. ефективен фитосанитарен и ветеринарен контрол и мониторинг на опасни за хората и селскостопанските животни болести, пренасяни от диви животни и птици;

11. подготовка и поддържане в готовност на екипите от ЕСС;

12. участие в поети от страната задължения за международно сътрудничество при осъществяване на химическа, биологическа и радиационна защита.

Чл. 4. (1) Дейностите по химическа, биологическа и радиационна защита се координират от ръководител на място, определен съгласно Закона за защита при бедствия (ЗЗБ).

(2) Ръководителят на място организира взаимодействието и координацията между частите на ЕСС при провеждането на дейности по ал. 1.

(3) При необходимост ръководителят на място сформира щаб с представители на участващите екипи от ЕСС.

Чл. 5. Районът на бедствието, в който се извършват дейности по химическа, биологическа и радиационна защита на населението, е "място на намеса" по смисъла на ЗЗБ.

Глава втора.
ВИДОВЕ ЗАЩИТИ

Раздел I.
Химическа защита
Чл. 6. Химическа защита на населението се провежда в случаите на:

1. промишлени аварии, съпроводени с експлозии, пожари, отделяне на опасни химически вещества и разпространението им в атмосферния въздух;

2. промишлени аварии с отделяне на опасни химически вещества в резултат на изтичане или разливи;

3. аварии, свързани с разрушаване на магистрални тръбопроводи за течни или газообразни химически вещества;

4. аварии и инциденти с железопътни и автотранспортни средства при превоз на опасни химически вещества.

Чл. 7. В мястото на намеса ръководителят по чл. 4:

1. организира оценка на замърсяването с опасни вещества и материали чрез:

а) установяване на източника/източниците на химическото замърсяване;

б) определяне вида на опасните химически вещества и материали;

в) използване на данни за метеорологичната обстановка;

г) определяне границите на зоната на химическото замърсяване;

д) определяне направлението на разпространение на газовете и парите на опасните вещества;

е) установяване на пътищата за обхождане и/или евакуация;

2. определя вида на ИСЗ на екипите от ЕСС;

3. организира временно извеждане и оказване на първа помощ;

4. въвежда строг санитарно-хигиенен и охранителен режим.

Чл. 8. Дейностите, свързани с откриване на неизвестни по състав и произход материали, се извършват съгласно стандартна оперативна процедура.

Чл. 9. За идентифициране на контейнери с опасни химически вещества се използват етикетите с названия и маркировки на продуктите (№ по ООН, CAS №), транспортните документи, информационните листи за безопасност, бази данни от ГДПБЗН - МВР.

Чл. 10. (1) Контролът по замърсяването на атмосферния въздух с вредни вещества в случаите по чл. 6 се организира и извършва от органите на МВР, Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и Министерството на здравеопазването (МЗ).

(2) Мониторингът на атмосферния въздух се осъществява чрез:

1. мултигазанализатори (с датчици за експлозивни и токсични газове и фотойонизационен детектор), преносими инфрачервени спектрофотометри, масспектрометри и стандартни колориметрични системи (индикаторни тръбички) и др.;

2. индикаторни хартии, идентификационни ленти и др.;

3. стационарни автоматизирани газанализаторни системи за контрол на замърсяванията с вредни вещества в атмосферния въздух в района на предприятия и съоръжения с висок рисков потенциал.

Чл. 11. (1) Ръководителят на място използва данните от измерванията на въздуха при възникване на аварийни ситуации с опасни химически вещества за определяне на начините за защита на населението.

(2) Зоните на химическо замърсяване се изолират и се ограничава достъпът и движението в тях.

Чл. 12. Оповестяването на населението за химическо замърсяване с опасни вещества се извършва от Националния оперативен център (НОЦ) и от оперативните центрове (ОЦ) на ГДПБЗН - МВР.

Чл. 13. По разпореждане на ръководителя на място се:

1. използват ИСЗ, осигурявани от кмета на общината или съответния работодател:

а) индивидуални средства за защита на дихателните органи, очите и кожата от отровни и радиоактивни вещества, пари и аерозоли, от високи температури и изгаряния, от взривове и други механични въздействия;

б) при необходимост - въздушно-дихателни апарати с автономно дишане и изолиращи костюми;

в) прибори за химическо разузнаване за определяне зоните на химическото замърсяване;

2. организира извеждане или укриване на населението в засегнатия район в защитни съоръжения или приспособени за целта помещения.

Чл. 14. В "горещата зона" ръководителят на място разпорежда изпълнението на мерки за намаляване на вредното въздействие на опасните вещества чрез:

1. използване на подходящи ИСЗ, спазване на безопасни условия на работа и синхронизиране на действията на участващите екипи;

2. ограничаване разпространението на пари от опасни химически вещества чрез използване на "водни завеси" или предварително монтиране на оросителни системи около резервоарите;

3. медицинско наблюдение на участващите екипи.

Чл. 15. В мястото на намеса се провеждат дейности за намаляване и ликвидиране на последиците съобразно вида на замърсителите чрез:

1. отстраняване, депониране и измиване на замърсени участъци;

2. използване на деконтаминиращи вещества за неутрализиране на разливи от киселини и основи;

3. ликвидиране на последиците от разливане на живак;

4. локализиране и отстраняване на разливи на петролни продукти при пробиви на цистерни и тръбопроводи;

5. поставяне на бонови заграждения за събиране и отстраняване на петролни продукти във водоеми;

6. контрол за степента на замърсяване на техниката и транспортните средства с опасни вещества.


Чл. 16. Екипите на ГДПБЗН - МВР и/или на териториалните й звена събират опасните отпадъци от аварията и инцидента, след което собствениците им ги предоставят за унищожаване на юридически лица, които са лицензирани да извършват тази дейност по реда на Закона за управление на отпадъците.


Чл. 17. Ръководителят на място определя пунктовете за извършване на деконтаминация на използваните ИСЗ, специализираната техниката, транспортните средства и др.

Чл. 18. Участвалите в спасителни дейности и/или в дейности за намаляване и ликвидиране на последиците от инцидента и аварията задължително подлежат на санитарна обработка и медицински преглед.

Раздел II.
Биологическа защита

Чл. 19. (1) При възникване на авария и инцидент, свързан със заразяване с опасни биологични вещества и материали, ръководител на място съгласно ЗЗБ е ръководителят на регионалната здравна инспекция или на областната дирекция по безопасност на храните.

(2) В случаите по ал. 1 се провеждат противоепидемични мероприятия, които се осъществяват от специализирани структури на МЗ и Министерството на земеделието и храните (МЗХ).

(3) По искане на ръководителя на място екипи на ГДПБЗН - МВР участват в противоепидемичните мероприятия, като съвместно със специализираните структури на МЗ и МЗХ извършват дейности по:

1. установяване наличието на причинители на биологично заразяване съгласно утвърдена стандартна оперативна процедура;

2. уточняване вида на причинителя;

3. определяне източника и зоната на биологичното заразяване;

4. определяне на безопасни маршрути за придвижване;

5. определяне на местата на контролно-пропускателните пунктове, пунктовете за санитарна обработка, пунктовете за оказване на първа помощ и полевите болници;

6. уточняване на социални заведения, които могат да функционират и осъществяват противоепидемичните мероприятия;

7. оценка на състоянието на обекти, които могат да предизвикат влошаване на епидемиологичната обстановка;

8. определяне на подходящи места за заравяне на животински трупове.



Чл. 20. Въз основа на данните от разузнаването и заключенията на оторизираните лаборатории на МЗ и МЗХ ръководителят на място разпорежда извършването на противоепидемични дейности в зоната на биологичния инцидент и авария.



Чл. 21. Окончателното идентифициране на причинителите на биологичното заразяване се осъществява от референтните лаборатории на МЗ и МЗХ.



Чл. 22. Контролът на изпълняваните противоепидемични мероприятия в зоната на биологичното заразяване се осъществява от ръководителя на място и от специализирани групи на МЗ и МЗХ.



Чл. 23. Началникът на съответното териториалното звено на ГДПБЗН - МВР:

1. участва в работата на щаба на ръководителя на място;

2. ръководи екипите на ГДПБЗН - МВР, които съдействат на специализираните структури на МЗ и на МЗХ при изпълняване на противоепидемичните мероприятия;

3. определя силите и средствата на

ГДПБЗН - МВР, необходими за извършването на противоепидемичните мероприятия;

4. събира, анализира и предоставя постъпилата информация в ОЦ;

5. изготвя ежедневен доклад до НОЦ за извършените дейности и за състоянието на епидемиологичната обстановка.



Чл. 24. (1) В случай на особено опасна инфекция се въвежда режим на карантина.

(2) В случаите по ал. 1 по заповед на ръководителя на място екипите на ГДПБЗН - МВР във взаимодействие със специализираните структури на МЗ и МЗХ извършват дейности по:

1. установяване на строг противоепидемичен режим за населението и селскостопанските животни чрез създаването на контролно-пропускателни пунктове;

2. извеждане или евакуация на населението;

3. издирване на пострадали съвместно с други екипи на ЕСС;

4. събиране на информация за жертвите и пострадалите;

5. санитарна обработка на хора, транспортни средства и др.;

6. настаняване на пострадалите във временни пунктове и оказване на първа помощ;

7. транспортно осигуряване на населението с вода, хранителни продукти и вещи от първа необходимост;

8. извършване на дейности по ликвидиране на последиците от биологично заразяване - санитарна обработка на терена и обектите, техниката, ИСЗ и др.



Чл. 25. Териториалните звена на ГДПБЗН - МВР чрез ОЦ непрекъснато обменят информация по време на инцидента и аварията с представителите на заинтересованите министерства, ведомства или териториалните им структури.



Чл. 26. При възникване на епидемия от особено опасна инфекция разпорежданията на ръководителя на място са задължителни за изпълнение от частите на ЕСС, включително за:

1. извършване на транспортно осигуряване;

2. уточняване на местата и обектите, засегнати от особено опасна инфекция, и прогнозата за очакваните медицински загуби;

3. определяне на необходимия допълнителен брой от медицински екипи, доброволци и спасители;

4. подаване на информация за промените в епидемиологичната обстановка;

5. привличане, при необходимост, на още специалисти и длъжностни лица от здравните заведения от съседните райони с цел осигуряване на противоепидемичните и санитарно-хигиенните дейности;

6. използване на създадения запас от защитни средства, средства за лечение и профилактика и информиране на населението за особено опасните инфекции и мерките за защита от тях;

7. провеждане на заключителна санитарна обработка на населението след отмяната на обсервацията и карантината.



Чл. 27. Участвалите в спасителни дейности и/или в дейности за намаляване и ликвидиране на последиците в зоната на биологичното заразяване задължително преминават през санитарна обработка и медицински преглед.

Раздел III.
Радиационна защита



Чл. 28. Радиационна защита на населението се провежда в случаите на:

1. авария в атомна електрическа централа, свързана с изхвърляне на радиоактивни вещества в околната среда и с потенциално опасно облъчване на населението;

2. авария в обекти, използващи или съхраняващи източници на йонизиращи лъчения (ИЙЛ);

3. радиационна аварийна ситуация при транспортиране на свежо или отработено ядрено гориво, радиоактивни източници и материали или радиоактивни отпадъци на територията на страната;

4. радиационна аварийна ситуация в металургичните предприятия, които преработват скрап, и местата, където се складира скрап;

5. радиационна аварийна ситуация, възникнала в друга държава, създаваща риск от трансграничен пренос на радиоактивни вещества;

6. радиационна аварийна ситуация с ИЙЛ на граничните контролно-пропускателни пунктове;

7. радиационна аварийна ситуация, свързана със злонамерено използване на ядрени и радиоактивни материали на обществени места и последващо радиоактивно замърсяване.



Чл. 29. (1) При постъпване на първоначална информация за радиационна аварийна ситуация аварийният център на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) уведомява дежурния в НОЦ, МЗ и Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика - БАН, при необходимост.

(2) При постъпване на първоначална информация за радиационна аварийна ситуация в НОЦ дежурният уведомява аварийния център на АЯР и докладва на главния директор на ГДПБЗН - МВР.

(3) Дежурният в ОЦ уведомява за инцидента и аварията компетентните съставни части на ЕСС и органите на изпълнителната власт и координира спасителните дейности на основата на стандартните оперативни процедури.

(4) ГДПБЗН - МВР и кметовете на засегнатите общини при получаване на информация за авария и инцидент оповестяват населението.



Чл. 30. Националният щаб в случаите, изискващи свикването му, информира населението за радиационната обстановка и за защитните мерки за опазване на здравето и околната среда.



Чл. 31. (1) В зоната за аварийно планиране на "АЕЦ - Козлодуй" - ЕАД (30 км), или в мястото на инцидента и аварията се извършва радиационен мониторинг от ГДПБЗН - МВР или териториалните й звена за първоначална оценка на радиационната обстановка.

(2) В мястото на инцидента и аварията се определят зоните за сигурност и за контролиран достъп въз основа на резултатите от радиационния мониторинг съгласувано с териториалните звена на МВР.

(3) Критериите за определяне на зоните са:

а) зона за сигурност - мощност на дозата, по-малка или равна на 100 µSv/h;

б) зона с контролиран достъп - мощност на дозата, по-малка или равна на 1,0 µSv/h.



Чл. 32. За мястото на радиационната аварийна ситуация се набира допълнителна информация от:

1. националната автоматизирана система за контрол на радиационния гама-фон (RaMo системата) и Автоматичната система за външен радиационен контрол (АИСВРК) на "АЕЦ - Козлодуй" - ЕАД;

2. постовете за радиационно наблюдение и оповестяване на ГДПБЗН - МВР;

3. мобилните лаборатории за радиационен мониторинг при авария и инцидент.



Чл. 33. На мястото на инцидента и аварията се провежда дозиметричен контрол в определени от ръководителя на място пунктове от:

1. ГДПБЗН - МВР и териториалните й звена, АЯР, Националния център по радиационна и радиологична защита, МОСВ или техните регионални структури;

2. органите на МЗ или регионалните му структури по метода на директното отчитане или по косвен аналитичен метод;

3. работодателят с правопоказващи дозиметри с възможност за сигнализация при достигане на прагови стойности.



Чл. 34. Ръководителят на място въз основа на данните от радиационния мониторинг и дозиметричния контрол съгласувано с оправомощените служители на АЯР, МЗ и МЗХ взема решение за прилагане на съответна защитна мярка и разпорежда:

1. използване на ИСЗ на населението чрез:

а) организиране на пунктове от кмета на общината за раздаване на ИСЗ;

б) уведомяване на населението от кмета на общината за реда за осигуряване с ИСЗ;

2. укриване в защитни съоръжения или приспособени за целта помещения;

3. провеждане на йодна профилактика след решение на министъра на здравеопазването и в присъствието на представител на регионалната здравна инспекция (РЗИ);

4. временно извеждане или евакуация.



Чл. 35. В района на инцидента и аварията, когато се налага временно извеждане или евакуация, екипите на ГДПБЗН - МВР и другите части на ЕСС:

1. определят маршрути за извеждане на хората;

2. организират обединени контролно-пропускателни пунктове за санитарна обработка и преобличане на хората и деконтаминация на транспортните средства и техниката;

3. осигуряват доставката на храна, вода, завивки и др.;

4. определят местата за настаняване.



Чл. 36. В района на инцидента и аварията се извършва контрол за качеството на:

1. хранителните продукти в магазинната мрежа от оторизирани от РЗИ лаборатории;

2. храните и фуражите за животните от лабораториите на МЗХ, а за млечните и месните продукти - Българската агенция за безопасност на храните;

3. питейните водоизточници от В и К дружествата чрез оторизирани лаборатории и потвърждение от РЗИ.



Чл. 37. Ръководителят на място в района на инцидента и аварията:

1. осигурява необходимите специалисти, техника и оборудване на мястото на инцидента и авария;

2. извършва постоянен контрол на радиационната обстановка и документиране на резултатите от него;

3. създава организация за локализиране, отделяне, сортиране и безопасно опаковане на радиоактивни материали и източници;

4. осигурява укрепване и хидроизолация на участъци, замърсени с радиоактивни вещества, с цел предотвратяване на разпространението им в околната среда.



Чл. 38. В района на инцидента и аварията се извършват дейности за намаляване и ликвидиране на последиците чрез:

1. осигуряване на подходящи места съгласувано с АЯР за безопасно временно съхранение на радиоактивните източници или материали;

2. извършване на деконтаминация на оборудването, използваната техника и мястото на инцидента и аварията;

3. ликвидиране на временните площадки за складиране на радиоактивни източници или отпадъци;

4. премахване на радиоактивно замърсения слой до нивата за освобождаване от контрол;

5. извършване на деконтаминация до норми, позволяващи пребиваване на населението, съгласно Наредбата за аварийно планиране и аварийна готовност при ядрена и радиационна авария, приета с ПМС № 189 от 30 юли 2004 г. (ДВ, бр. 71 от 2004 г.);

6. извършване на окончателна оценка на радиационното състояние на мястото на инцидента и аварията.



Чл. 39. Ръководителят на място по указания на оправомощените служители на АЯР, Изпълнителната агенция по горите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството определя организацията за извършване на деконтаминация на:

1. замърсени територии, в т. ч. за:

а) пътища и площадки с твърди покрития;

б) местности, покрити с широколистна растителност;

в) сгради и съоръжения;

2. третиране на радиоактивните отпадъци.



Чл. 40. Участващите в спасителни дейности и дейности за намаляване и ликвидиране на последиците подлежат на периодичен медицински контрол по време на работа и на заключителен - след приключване на аварийната обстановка.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на тази инструкция:

1. "Гореща зона" е територията около мястото на възникване на инцидента и аварията, която се обозначава с ленти и надписи или по друг подходящ начин и се намира под непрекъснат контрол.

2. "Деконтаминация" е бързото и ефективно премахване (отстраняване) или обезвреждане на замърсителя с цел ограничаване на разпространението на замърсяването и намаляването му до максимално възможна степен.

3. "Зона на биологично заразяване" е територия или акватория, в пределите на която са разпространени или където са внесени, в резултат на възникване на авария или инцидент, опасни биологични агенти, които създават опасност за живота и здравето на хората, селскостопанските животни, растениевъдството и околната среда.

4. "Зона на химическо замърсяване" е територия, акватория или област от въздушното пространство, в която са разпространени в резултат на авария или инцидент опасни химически вещества в концентрации, превишаващи пределно допустимите.

5. "Карантина" са административни, медико-санитарни, ветеринарни и други мерки, насочени към предотвратяване на разпространението на инфекциозни заболявания и свързани с налагането на особен режим върху стопанската или други видове дейност, ограничаване на придвижването на населението, транспортните средства и животните.

6. "Обсервация" е система от мерки по медицинско наблюдение на изолирани здрави хора, имащи контакт с болни с карантинни инфекции.

7. "Облъчване" е процесът на въздействие на йонизиращо лъчение върху човека.

8. "Опасни биологични агенти" са патогенни микроорганизми, токсини и паразитни организми, които причиняват заболявания и/или смърт на хората, животните и растенията.

9. "Опасно биологично вещество" е биологично вещество от природен или изкуствен произход, неблагоприятно въздействащо на хората, селскостопанските животни и растенията при съприкосновение с тях.

10. "Опасни химически вещества" са вещества, които при попадане в околната среда представляват опасност за населението и околната среда.

11. "Радиоактивно вещество" е което и да е вещество, което съдържа един или няколко радионуклида, чиято активност или концентрация на активност не могат да се пренебрегнат от гледна точка на радиационната защита.

12. "Радиоактивно замърсяване" е наличие на радиоактивни вещества в материали или на повърхността им, в тялото на човека или на неговата повърхност или на друго място, където наличието на тези вещества е нежелателно или може да бъде опасно.

13. "Радиационна аварийна ситуация" е извънредна ситуация, която изисква предприемане на оперативни действия за смекчаване на риска за неблагоприятните последствия за здравето на човека, неговата безопасност и качество на живот, имущество и опазване на околната среда, който риск се създава от енергията, отделяна от верижната ядрена реакция на делене или радиоактивно разпадане на продуктите на делене и от радиационното облъчване.

Заключителни разпоредби

§ 2. Инструкцията се издава на основание чл. 52г, ал. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

§ 3. Отменя се Инструкция № 5 от 2009 г. за радиационна, химична и биологична защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали, издадена от министъра на извънредните ситуации (ДВ, бр. 5 от 2009 г.).

§ 4. Инструкцията влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник".

§ 5. Изпълнението на инструкцията се възлага на ГДПБЗН и териториалните й звена.