четвъртък, 29 октомври 2009 г.

За новото и интересно, и скучното и всеизвестно

Забелязвам, че снобизма сред всички прослойки на обществото се засилва с всеки изминал ден.

Мутри, фифита, обикновени мангали и депутати без средно образование се "издигат" над околните като мръщят муцуни на всичко което не отговаря на представата им за света изградена върху турски и колумбийски сериали, премесени с американски романтични бози и екшъни.

Най-лошото е, че това което го има само в главите им за тях е реалността.

Всеки опит да им кажеш, покажеш или не дай си боже да направиш нещо нормално скучно и всеизвестно, те изхвърля директно от кораба на техния измислен свят.

Светът е гаден и не прощава на никого ходенето със стиснати очи и запушени уши.
Наред с гадостите, този свят е пълен с много красота, а слепите и глухи умове никога няма да я видят.

Красотата не е скрита само във шизофреничните цапаници на Пикасо от неговия "син" период /типичен симптом на психичното заболяване на един несъмнен гений/, но и в пристегнатата с медна тел пукната дръжка на чука на стария обущар.

Инструментът - като всяко просто нещо с една единствена функция, ще бъде подминат с презрително пренебрежение от всеки слепец, но за майстора то се е превърнало в продължение на ръката, в част от тялото.

Като всяко нещо, което изпълнява безупречно своята задача, в него е скрита повече реалност и красота, отколкото във всяка модерна галерия пълна с творбите на негодните за нищо инструменти захранващи съвременния пазар на произведения на изкуството.

Ако трябва да избирам между картината на Пикасо и хубавото сечиво - предпочитам инструмента.

Той поне ми напомня какво различава човека от маймуните.

вторник, 27 октомври 2009 г.

Тоалетни, отходни места и санитарни помещения


Изграждането на подходящи санитарни помещения във всяко място където работят хора е отговорна задача, чието претупване може да коства много пари и нерви в последствие.

Първо има изисквания за броя на отходните места /клекала, тоалетни чинии и писоари/спрямо броя на жените и мъжете, броя на душовете при по-мръсните производства, броя на умивалниците.

Изискванията не са променяни от години, но така или иначе не са официални, не са стандарт и трудно могат да бъдат намерени.

Въпросът за избора на подходящ тип тоалетни зависи от много фактори.

За съжаление на всички протестиращи срещу "турската тоалетна" - клекалото си остава най-доброто за обществени места и тоалетни във фирми с много работещи.

Защо?

1. Няма подвижни части. Няма какво да се счупи.
2. Почиства се много лесно. Поддръжката е бърза и лесна.
3. Няма физически контакт с ползващия го. Няма риск от контактни инфекции.
4. Позата при ползване е най-физиологичната. Намалява риска от запек и хемороиди.
5. Има клекала изработени от неръждаема стомана. За разлика от металните и керамични те не се изтриват, надраскват и т.н.
6. Задръстват се много по-трудно дори и със санитарни материали.

Тоалетните чинии са много хубави за дома и офиса, за тоалетни ползвани от малки групи хора и за всички стари хора и инвалиди.

Когато става въпрос за възрастни хора и инвалиди помещението трябва да се оборудва и с дръжки и други средства за поддържане и хващане.

Когато говорим за разликите между мъжките и дамските тоалетни - основното трябва да е наличието на много писоари или на общ писоар в мъжката и съответстващ брой отходни места в дамската тоалетна.

Изискване за всяко работно място с над 20 жени е да има "стая за личната хигиена на жените", но наредбата е от 1987 година и май никой не е чувал за нея, освен лекарите по трудова медицина и никой не я спазва.

Да не забравяме и наличието на топла вода в умивалниците - нещо което е немислимо да липсва в третото хилядолетие от новата ера, но е лукс за повечето предприятия. Сметките за ток са тези които убиват доброто желание на всички.

Решение дават мощните проточни бойлери на ток и природен газ. Те имат добро КПД и нулева консумация когато не се ползват.

Газовите проточни бойлери у нас са най-често немски и са подходящи само за метан. Пропан - бутанът дава много сажди /изгарянето е непълно/ и бързо затлачва медната или бронзова серпентина.

Подовете и стените е най-добре да се покрият с керамични или други плочки - отново за лесно почистване и дезинфекция.

Вентилацията, проветряването и отоплението на помещенията е също много важен въпрос - една ледена тоалетна със тоалетни чинии, може да доведе до хроничен запек повечето деца и възрастни.

Не е за пренебрегване и опасността от най-честия начин за избягване на контакта със мръсната тоалетна чиния от много хора - стъпването върху нея.

Като лекар твърдя, че най-бруталното нарязване което съм виждал е от строшена тоалетна чиния след качване върху нея.

Керамичните парчета са едно от най-острите неща познати на човечеството. Не случайно Киосера прави керамични ножове и ги продава на баснословни цени.

Като извод един безплатен съвет - при следващия основен ремонт или изграждане на обществен обект - сложете клекала във всички тоалетни освен тази за инвалиди.
Сигурен съм, че ще Ви излезе много по-евтино както на момента, така и в дългосрочен аспект. Не забравяйте и японската тоалетна - същата като нашето клекало, но сядат на обратно.









Онлайн обучение

Колегите от otgovori.info са пуснали много добър материал за безплатното онлайн обучение по безопасност и здраве при работа.

сряда, 21 октомври 2009 г.

Финландия - Интернет достъпа е право на всеки!

Министерството на транспорта и комуникациите на Финландия е постановило, че от юли 2010 г. всеки жител на Финландия ще има законно право на достъп до Интернет с минимална скорост 1 Мb/s, а до 2015 г. тази скорост трябва да се увеличи на 100 Мb/s.

Финландия е първата страна в света определяща достъпа до мрежата като неотменно човешко право.

Около 80% от населението й има достъп до Интернет в момента, а около 1/3 от тях - широколентов.

За еквивалента на 10 евро/месечно ние в България си имаме между 20 и 40 Мb/s.

Трябва ли да ги стигаме Финландците като закони или те трябва да ни стигат по цена на Мбит?

вторник, 20 октомври 2009 г.

Лаптоп със стереоскопична 3D картина.


Днес голямата новина е, че компанията ACER пуска първия сериен лаптоп със стереоскопична картина.

АСУС и другите конкуренти са по петите им.

На всички, които очакваха точно това от 21-ви век или от третото хилядолетие - за мислещите още по-наедро - Честито!!!

За професионално изкривените като мен - клиентите на ми ще си имат още поводи за оплакания - мигрена, бърза умора, влошаване на зрението......

Защо?

Обявената от ACER технология е базирана на различна поляризация на двата образа и очила с поляризиращи стъкла. Технологията не е супер нова - всички които са ходили на 3D кино я познават от близо.

Какви са плюсовете?
- очилата са пасивни и евтини.
- хардуера не е скъп.
- технологията е изпитана.

Минусите са ясни на всеки от вас който е бил на 3D кино...

Образите за лявото и дясно око са с различна поляризация.
Всяко око вижда само предназчения за него образ благодарение на стъклото на стерео очилата:

- всяко накланяне на главата настрани размазва образа
- обикновено диоптричните ви очила не се побират под стрео очилата.
- подробностите винаги са леко размазани.
- след един час в киното главата задължително Ви боли...

Един от законите на Мърфи за трудовата медицина е, че всяка новост води до нови проблеми, а решението на новите проблеми води със себе си още проблеми.

сряда, 14 октомври 2009 г.

Трудовите злополуки, които не се случиха


Всеки от колегите работещ в служба по трудова медицина или като специалист по БЗР познава Пирамидата на събитията.

За тези които не са я чували или вече са я забравили теорията е долу-горе следната:

На 10 000 разливания на масло се падат 1000 подхлъзвания, 100 падания, 10 травми и 1 тежка фрактура (или инвалидност).

Продължението е - ако намалим разливите - намаляваме вероятността и съответно риска от настъпване на тежка трудова злополука.

Какво не вършим у нас, което е стандарт в белите държави.

Поради комунистическото ни минало свързано с планове, отчети и биене в гърдите - всеки намек за злополука в някое предприятие се смяташе за смъртен грях.

Успеха в борбата с трудовия травматизъм се измерваше с постигане на "НУЛЕВ" травматизъм. Тоест - тежките злополуки се криеха, а леките се пишеха за "битови".

Поради изкривеното ни от тогава мислене ще си патим десетилетия.

Как действат нормалните хора.

Всеки ИНЦИДЕНТ се докладва, записва и разследва вътре във фирмата.

Какво се разбира под инцидент - "подхлъзването" в горния пример е ИНЦИДЕНТ. Всичко нататък по редицата вече е по-лошо от него.

Мерки за разкриване на причината за инцидента - т.е. "разлива на масло" и отстраняване на причините довели до нея се вземат незабавно.

Целта не е просто НАМАЛЯВАНЕ на злополуките, а пресичане на веригата довела до инцидента.

Как може да се намали разлива?

- замяна на чупливите съдове с нечупливи.
- замяна на кръглите и гладки съдове с ергономични и оребрени такива.
- промяна на технологията, поредността на действие и т.н.

Примерът може да е академичен и малко смешен, но истината е че работи:

OSHA /Инспекцията по труда на американците/ налага глоба от $ 55 000 на фирма поддържаща канализацията за срутването на изкоп 5 минути СЛЕД като работниците са ИЗЛЕЗЛИ от него.

Глобата, разбира се, ако някой беше загинал щеше да е в десетки пъти по-голяма, но нямаше да спаси човешки живот.

Кога ще започнем да отделяме средства за да предотвратим тежките инциденти, вместо да чакаме да се случи непоправимото...

понеделник, 12 октомври 2009 г.

Тери Пратчет издаде най-новата книга от Света на Диска - Unseen Academicals

Нещо абсолютно несвързано със службите по трудова медицина ;-)

За всички почитатели и/или доживотни фенове на Тери Пратчет - най-новата му книга Unseen Academicals вече е в продажба.

Вариантите на английски идват сравнително бързо и в България.

Най-лудите вече я свалиха от мрежата и я прочетоха...

От къде точно няма да кажем точно тук за да не подкрепяме /поне явно/ пиратството.

На всички фенове - Честито!!!

петък, 9 октомври 2009 г.

Обучение по Първа долекарска помощ


Нека Ви попитам - За колко злополуки, индустриални аварии и автомобилни катастрофи чухте докато пътувахте към работното си място тази сутрин?

Ако с вас се случи нещо на работното Ви място (порежете си палеца на дясната ръка - примерно) има ли около вас поне един колега или друг човек, който може да Ви помогне и да Ви превърже?

Когато нещо подобно се случи какво предпочитате да намерите в най-близкото чекмедже - канцеларски материали за 5 лева или бинт, марля и кислородна вода за същата сума?

Най-смислените въпроси в практиката ми като лекар по трудова медицина ми задават хората, които обучавам на Първа долекарска помощ.

Разликата между нея и Първата медицинска помощ е само в една дума, но тя е с огромно значение.

Хората които обучавам не са лекари. Те не са медицински сестри, фелдшери или военно-полеви санитари.

Повечето "дреболии" попити в процеса на обучение на горе изброените групи са абсолютно неизвестни и непонятни за всички останали хора.

Тук започва грешката на всички академични преподаватели и лектори по Първа помощ.

Те просто изнасят лекцията която повтарят от години пред студентите си.
Студенти по медицина.

Вие не сте длъжни да знаете как се търси пулс на човек в безсъзнание.
Не сте длъжни да знаете защо човек в безсъзнание не трябва да се пренася легнал по гръб.
Не сте длъжни да знаете разликата между кръвотечение от артерия, вена и капиляри.
Не сте длъжни да познавате признаците на необратимата смърт, за да прехвърлите усилията си към друг пострадал със шансове за оцеляване.

На вас Ви трябва друга лекция. Малко по-обикновена, но много по-смислена.
На вас Ви трябват прости и точни отговори на жизненоважни /понякога/ въпроси.

Задайте ги още сега. Тук.

сряда, 7 октомври 2009 г.

Специализиран софтуер за служби по трудова медицина

През 1996 когато започна създаването на служби по трудова медицина малко от хората работещи в тях имаха нужда от някакъв софтуер.

Повечето идваха директно от контролните органи или други позиции в самата индустрия и се нуждаеха от здрави обувки, непретенциозен автомобил и дебел бележник.

С времето законите и задълженията на службите се увеличиха. Започна воденето на здравни досиета, статистическа обработка на медицински данни, планиране на периодични медицински прегледи.

В началото калкулатора и електроните таблици вършеха работа, но броя на обслужваните работници нарастваше с всеки изминал ден.
Дори наемането на повече хора за обработка на данните имаше слаб ефект.

Появиха се първите софтуерни продукти за водене на здравни досиета и автоматична статистическа обработка на медицинските данни.

Появиха се и първите бази данни за съхранение и обработка на информацията за обслужваните фирми, техните работници и планирането на работата.

Там някъде целият ентусиазъм замря.

Законите и задълженията на СТМ продължиха да се променят с всеки изминал ден, разработката на софтуер струва скъпо, а дори в "златните" дни на трудовата медицина когато службите отиваха към 1000, повечето нямаха нито знанията, нито средствата, нито нуждата от подобен софтуер.

Пазарът беше нищожен по размер. Не представляваше интерес за никоя софтуерна компания с необходимите познания време и средства.

Софтуерът ползван в Канада, Австралия, Европа и САЩ беше и все още е базиран на закони почти не променени през последните 20 - 30 години.

Всеки аспект от работата на консултантите по Здраве и безопасност при работа там, който не изисква човешка преценка или експертни знания е автоматизиран и огромен обем документация се генерира в електронен вид и се изпраща автоматично до държавните и обществени регулаторни органи.

Там системата е оптимизирана за да работи.

При нас системата е оптимизирана за да затрудни максимално работата на всички и получаването на актуална и реална информация от когото и да било да е практически невъзможно.

Мисля, че идва време нещата да се променят.

четвъртък, 1 октомври 2009 г.

Трудова медицина в съвременния офис.

Една огромна част от съвременната работна сила е заета на работа в офис.

Делът на работещите в селското стопанство, минната индустрия, строителството, тежката и леката промишленост бавно се стопява за сметка на услугите, търговията, туризма и нематериалния сектор.

Ако не забравяме постоянно разрастващата се държавна администрация - делът на работещите в офис непрекъснато нараства.

За какво им е на тези хора служба по трудова медицина? ще кажете вие - Това е лека работа, на закрито, в хубави и чисти офиси, дълги почивки и кафе паузи, безплатен достъп до Интернет, без нощни смени и извънредни дежурства.

За по-голямата част от горните условия ще бъдете напълно прави.

Но всяка уважаваща себе си служба по трудова медицина има не малко работа във всеки един офис.

Първо имаме множество компютри и офис техника. Електробезопасността не трябва да се пренебрегва. Лоша инсталация, стара техника, повредени или не стандартни разклонители могат да доведат както до електро травма, така и до пожар.
Инструкциите и инструктирането на хората са не по малко важни. Техниката се смята за нещо ежедневно и безопасно и всеки пети е "майстор", но кутиите на компютрите на трябва да се отварят при включено захранване, нали?

Второ - хората в офисите боледуват не по-малко от всички останали. Независимо дали си в офис или в комбайна на полето когато станеш на определена възраст обикновено имаш проблеми с кръвното налягане, сърцето, оросяването на мозъка, ставите, стомаха, хемороиди и всякакви други дребни заболявания.
Независимо къде работиш има и генетично обусловени заболявания като диабет и заболявания на щитовидната жлеза, онкозаболявания и тежки съдови инциденти - инсулти и инфаркти.
Това че работиш в офис не те прави по-малко податлив на психични заболявания, пристрастявания от всякакъв вид/алкохол, наркотици, хазарт, промискуитет/ и депресия.

Трето - обучението по първа долекарска помощ, на качествена първа долекарска помощ - с КПР, превръзки, кръвоспиране, транспорт на тежко пострадали не трябва да се пренебрегва. "За какво им е на тях ПДП?" Да в офис сграда няма как да стане тежка индустрилална авария.

Или има начин?

Не забравяйте, че в повечето предприятия администрацията е в двора на завода. Около заводите се разраснаха индустриални квартали с големи офис сгради. Е половината са празни, но другата половина не са.
И остава проблема с пожарите. Пожар във висока сграда построена през последните 5 години. Само си представете - всички безсмислени противопожарни мерки, СКЪПИ противопожарни мерки, които строителя си е спестил.
А след това идват природните бедствия.
Земетресение докато работиш на полето е едно, на 12 етаж на вече описаната сграда с перфектно противоземетръсно строителство е друго.

Както забелязвате - работа има предостатъчно, стига да има кой да я върши.