Мутри, фифита, обикновени мангали и депутати без средно образование се "издигат" над околните като мръщят муцуни на всичко което не отговаря на представата им за света изградена върху турски и колумбийски сериали, премесени с американски романтични бози и екшъни.
Най-лошото е, че това което го има само в главите им за тях е реалността.
Всеки опит да им кажеш, покажеш или не дай си боже да направиш нещо нормално скучно и всеизвестно, те изхвърля директно от кораба на техния измислен свят.
Светът е гаден и не прощава на никого ходенето със стиснати очи и запушени уши.
Наред с гадостите, този свят е пълен с много красота, а слепите и глухи умове никога няма да я видят.
Красотата не е скрита само във шизофреничните цапаници на Пикасо от неговия "син" период /типичен симптом на психичното заболяване на един несъмнен гений/, но и в пристегнатата с медна тел пукната дръжка на чука на стария обущар.
Инструментът - като всяко просто нещо с една единствена функция, ще бъде подминат с презрително пренебрежение от всеки слепец, но за майстора то се е превърнало в продължение на ръката, в част от тялото.
Като всяко нещо, което изпълнява безупречно своята задача, в него е скрита повече реалност и красота, отколкото във всяка модерна галерия пълна с творбите на негодните за нищо инструменти захранващи съвременния пазар на произведения на изкуството.
Ако трябва да избирам между картината на Пикасо и хубавото сечиво - предпочитам инструмента.
Той поне ми напомня какво различава човека от маймуните.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар