понеделник, 15 ноември 2010 г.

Сексът на работното място – норма или насилие?

Сексът на работното място е тема която незнайно защо не се разисква изобщо от лекарите по трудова медицина, работодателите и правителствените агенции.

Говори се много за дискриминация, злоупотреба със служебно положение, насилие на работното място, психически тормоз, “моббинг” и т.н.

Да – нещата с дискриминацията и насилието не са перфектни дори в държавите с традиции в опитите за правното им и социално регулиране.

Там стои и проблема – опитите не са перфектни и решенията водят до нови проблеми и нови форми на насилие и дискриминация.


Двете страни на проблема

Първата е – все повече хора, навсякъде по света, работят все повече.

И това не зависи от националност, етническа принадлежност, сексуалност или религия.

Над 83% от работещите прекарват над 10 часа дневно на работното си място.

Заради все по-свободното движение на работна ръка хората се откъсват от социалните си контакти – съседи, съученици, приятелски и роднински кръг.

Най-тесни остават контактите им с колегите на работното място.

Това е причината една трета от семействата и стабилните връзки да започват от там.

В някой държави този процент достига до 80%. Това е единствения начин за много млади хора в днешно време да имат семейство.

От друга страна – всяко наличие на власт може да доведе до злоупотреба. И навсякъде има хора, които ще се поддадат.

Шефове ще търсят секс, подчинени ще използват секс за бързо израстване в йерархията, останалите, които нямат власт и не искат да напредват по този начин ще бъдат ощетени.

Границата.

Къде лежи тънката червена линия между флирта и сексуалния тормоз.

Това е Светия Граал на корпоративните адвокати, правозащитниците и политиците.

Кога закачките в офиса са в рамките на нормалното и кога нещата отиват към съдебно преследване за милиони.

Фрапантни случаи като този на Бил Клинтън ще останат в историята, а натрупаните казуси особено в законодателството на САЩ ще бъдат крайъгълен камък за развитие на правната рамка за в бъдеще.

Някои юристи и то не само корпоративни обаче твърдят, че махалото вече се е залюляло в обратната посока.

И може би са отчасти прави.

Докато в някой държави за прелюбодейство убиват с камъни, в други съдят шефове за заглеждане в тялото на колега или подчинен за повече от 5/пет/ секунди.

И това се случва в момента в който 60% от работещите са спали с колега, 85% са се обличали, гримирали и т.н. специално за да впечатлят някого на работното си място, а 30% са имали забежка по време на командировка.

Правилата

Корпоративните среди вече имат негласни правила за връзките между колеги. И те нямат нищо общо с тези изричани високо и ясно и публикувани на сайта на компанията:

  1. Не го правете с подчинени или с вишестоящи, нито с евентуални съперници. Ако са от друг отдел или клон на компанията – още по-добре.

  2. Не се издавайте по-време на работа – вече си имаме камери навсякъде, а ако нямаме - има някой клюкар който забелязва всичко. И има голяма уста.

  3. Разберете се рано какво ще правите, ако скъсате – ще трябва пак да работите заедно, без дребнави отмъщения и раздухване на пикантни подробности.

  4. Не споделяйте с никого докато нещата не станат наистина сериозни. Сериозни като брак или бременност. Всеки – дори най-добрите приятели могат да се изпуснат, а тръгне ли клюката всеки ще реши, че всичките ви постижения се дължат на подобни връзки “с когото трябва”.

  5. Отричайте. Ако не сте били достатъчно тъпи да оставите свидетели или писмени доказателства (включително електронни – ИТ отдела и ЧР обичат да четат всичко) никой не може да ви пипне. Особено ако си вършите работата перфектно. Но си дръжте автобиографията и препоръките под ръка. Може все пак да решат да преместят единия от вас.

Сексуален тормоз над мъже?
Жените съдят ли ги за сексуален тормоз? Всъщност да. Според данни на министерството на правосъдието на САЩ - 11% от оплакванията са от мъже срещу шефове жени.

Което е много.

Първо - поради страха да станат за смях повечето мъже изобщо не се оплакват.

Второ - пак поради полова дискриминация само 5% са жените в мениджърския състав на компаниите от ФОРЧЪН 500.

Така че - не се правете на Деми Мур.