понеделник, 16 май 2011 г.

ПРЕДПЪТНИ МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕДИ

В България нямаме действаща наредба за предпътните медицински прегледи на шофьорите, извършващи обществен превоз на пътници и товари.

Имаме една за персонала на БДЖ и един проект на подобна наредба.

Въпросът дали да има или да няма такива медицински прегледи може и да е принципен, но аз лично смятам, че такива прегледи практически не може и НИКОГА не трябва да има.

Каквото и да е мнението на ДАИ и жълтата преса по въпроса.

  1. Защо пък да не може да има предпътни прегледи?

Заради статистиката.

Според Националния Статистически Институт (НСИ) към 2009 година в нашата мила татковина има 19306 фирми в отрасъл транспорт. В тези фирми има 161 079 работещи.

Пак за 2009 година НСИ казва, че в България има 27988 регистрирани лекари. Всичко.

От тях обаче само 1496 са вътрешни лекари. Останалите са с други специалности. Включително доста колеги с не клинични специалности – рентгенолози, лабораторни лекари, радиолози, преподаватели, физиолози, патоанатоми, епидемиолози, физиолози и т.н.

Е има и много клиницисти, на които не им е обаче работа да правят точно предпътни прегледи – акушер-гинеколози, кожни лекари, пластични хирурзи, очни лекари, ортопеди, кардиохирурзи, хематолози, паразитолози, инфекционисти и т.н.

Даже и да приемем, че комунизма в България е жив и 50% от персонала на фирмите е администрация пак остават 80 540 шофьора.

На 1500 лекаря по вътрешни болести. Но само ако всички те се съгласят да стават всеки ден в 5 или 6 часа за да имитират дейност с помпозното име – ПРЕДПЪТЕН МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕД.


Няма да се съгласят. И комунизма си отиде. От почти 20 000 транспортни фирми през 2009 само 49 са имали над 250 души персонал. Сега със сигурност са по-малко. Но шофьорите не са по-малко.


Та значи 120 000 шофьора (поне) излизат да работят всеки ден.

И според някаква наредба всеки ден лекар трябва да ги преглежда.


За да не убият някого? Или може би за да не умрат на волана?


  1. Защо НИКОГА не трябва да има такава наредба и такива прегледи?

Защото не може да имитираме дейност и да се успокояваме, че всичко е наред, ако в пътния лист на шофьора има подпис и печат на човек учил в медицински университет.

Някак си мастилото на подписа и печата по магически начин ще предпазят шофьора от масивен коронарен инфаркт, тежък хеморагичен инсулт, дисекация на аортата и той няма посмъртно да се забие със самосвала в детска градина или претъпкан автобус.

Само,че .... Не става така. Никъде и никога.


Да разгледаме все пак съдържанието на ПРЕДПЪТНИЯ МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕД.

Знае ли човек – може и да има нещо в този Медицински гайдлайн за неутрализиране на ПТП-тата, хаоса и смъртта по пътищата.

Какво гласи Чл. 11?

Субективните данни се събират при снемане на анамнезата на водача, който дава отговори на следните въпроси:

1. чувствува ли се бодър или не;

2. има оплаквания и какъв е техния характер;

3. има ли болки, пристягане в областта на сърцето, повръщане, диария;

4. има ли немотивирано, необичайно сърцебиене;

5. имал ли е преживявания от психо-емоционален характер , какви и кога;

6. употребява ли алкохол – какъв и какво количество;

7. употребява ли упойващи вещества – какви и в какво количество;

8. приема ли лекарствени средства - какви и какво количество;

9. прекарани заболявания – какви и кога.


Въпросите звучат много добре и много смислено. Вярно е.

Има само един проблем.

И той е Чл. 9. ... (2). ПРЕДПЪТНИТЕ МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕДИ СА ЕЖЕДНЕВНИ, като изключение се допуска само при пътувания по-продължителни от едно денонощие, като тогава медицинският преглед се осъществява до 1 час преди тръгване на път.

Значи всеки ден питаме човека:

Ти алкохол употребяваш ли? Ами дрога? А? Я си признай!

Всеки ден.

- От нещо да си боледувал? Кога? Всеки ден.

- Някакви оплаквания имаш ли? Всеки ден.

Някои шофьори правят по 20 – 30 години стаж. Според мен, дори тези с нерви като корабни въжета ще удушат доктора най-късно до края на втората година.


Е, аз разбира се преувеличавам.

Стилът ми е груб, краен и помпозен.

Дори жена ми е спори с мен половин час, че трябва да има такива прегледи.

И че точно такива въпроси трябва да се задават.


Все пак скрих от вас Чл. 10:

Медицинската годност на водачите да извършват безопасни обществени превози на пътници и/или товари се установява на базата на съпоставянето на субективните и ОБЕКТИВНИТЕ ДАННИ, събрани при предпътния медицински преглед.

и

Чл. 12. Обективните данни се събират при спазване на следния ред:

1. оглежда се кожата на откритите части на тялото (лицето, ръцете и др.);

2. оглеждат се очите (клепачи, склери, зеници);

3. оглежда се устната кухина (устни, зъби, език, фаринкс);

4. изпитва се движението на крайниците, врата, гръбначния стълб, като се търсят нарушения в движенията;

5. проверява се координацията на движенията, реакцията и устойчивостта на двигателното равновесие;

6. извършва се проба на Ромберг;

7. измерва се честотата на пулса;

8. измерва се температурата;


Тук вече минаваме към същинския преглед.

Събираме така да се каже ОБЕКТИВНИТЕ данни с набитото си лекарско око.

И им мерим пулса.

В 5 и 30 сутринта.

На група професионални шофьори пушещи пета цигара и пиещи третото си кафе пред кабинета ни. Докато чакат да им дойде реда.

Че замразените пилета може и да се разтекат докато стигнат до магазините...

Ами пулсът им няма да е в нормата. Със сигурност.

И температурката им мерим. Щото видиш ли с 37,6 С не може да се шофира.

Това е доказан факт.

Ама можело да има някой с 42 градуса по Целзий?

Ами може. Ако успее да стигне до кабинета и да стои прав аз лично бих го пуснал да шофира – все пак това не е човек, а желязо!


Все пак има и няколко важни точки:

1. оглежда се кожата на откритите части на тялото (лицето, ръцете и др.);

2. оглеждат се очите (клепачи, склери, зеници);

3. оглежда се устната кухина (устни, зъби, език, фаринкс);


Проблемът е, че прегледа е ЕЖЕДНЕВЕН!


Всички сте на ясно, че вниманието се затъпява при многократно монотонно повторение.

Вашите най-близки НИКОГА не забелязват, че сте отслабнали или напълнели.

Защото са постоянно край вас.


Забелязват познатите и роднините Ви, които ви виждат два-три пъти в годината.

Бавната постепенна промяна се забелязва трудно и най-вече КЪСНО.


Мога да коментирам всеки един ред от частта за Предпътни медицински прегледи на


НАРЕДБА No 54 от 2 юни 2003 г. за медицинските и психологическите изисквания към персонала, който осъществява железопътни превози на пътници и товари и съпътстващите ги дейности, и за провеждане на предпътните (предсменни) медицински прегледи (обн.,ДВ,бр.55 от 17 юни 2003 г.)

и на

Проект на НАРЕДБА №… за изискванията за медицинска годност на водачите, извършващи обществен превоз на пътници и товари, включително извършващите превози за собствена сметка, и за условията и реда за провеждане на предпътни медицински прегледи .

Но ще е изглежда като заяждане.

Затова ще спра дотук и ще продължа с практичните, конструктивни и приложими мерки:



  1. Да ликвидираме бягането от отговорност – всеки от нас, всеки ден излиза с автомобила си на пътя - НА СВОЯ СОБСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ!

  2. Всеки от нас, не само шофьорите, има нужда от реални редовни ПРОФИЛАКТИЧНИ прегледи. От масови скринингови програми за сърдечни и мозъчно-съдови заболявания.

  3. 60% от Българите имат нужда да намалят консумацията на алкохол. Поне в работните дни. Имаме нужда от масови действия в тази посока. По улиците професионалните шофьори са само 10% от трафика.

  4. Всеки собственик, началник, диспечер – трябва да поеме своята част от отговорността. Ако пускаш някого на пътя със служебен автомобил – поемаш отговорност. Половината. Ако не ти изглежда в състояние да работи – го спираш, пращаш го в къщи или на лекар.

  5. Стандартизирани предпътни ЧЕК ЛИСТОВЕ или ВЪПРОСНИЦИ. Такива, които всеки началник САМ може да попълни и да се подпише под тях. Например:

    • видимо състояние на шофьора;

    • декларира, че няма нови заболявания или признаци на започващи заболявания;

    • спазил е междусменната/междудневна/междуседмична почивка;

    • изпълнява ходене по права линия и обръщане на място;

    • изпълнява носопоказалечна проба;

    • изпълнява равновесните проби;

    • носи предписаните му очила/лещи; Чете стандартизирания текст от .... метра

    • носи предписания му слухов апарат. Чува шепот от .... метра.

    • Приел е/носи със себе си редовните си лекарства. Има дневен/седмичен запас от лекарства/инсулин и т.н.

    • резултата от теста с Дрегер е отрицателен/ ....... промила;

    • резултата от теста с Дрегер в края на смяната е отрицателен/ ....... промила;

  1. Държавен метрологичен контрол на апаратите за проверка за алкохол. Калибрация.

  2. Отказалите проба с Дрегер да не се допускат на работа. Контестации на резултатите да се приемат по установения вече протокол от КАТ – с кръвна проба.

  3. ЕЖЕГОДНИ контролни прегледи на професионалните шофьори. Очни, периметрия, устойчивост на вниманието, прецизност на фините движения. ВАЖНИТЕ за шофирането неща.

  4. Списъка със заболявания определящи годността да се прецизира. Много добре да се прецизира. Да се прецизира от лекари, съвместно с адвокати по правата на човека и членове на Комисията за защита от дискриминация. Защото диабета, хипертонията и хепатита са масови заболявания.


Това са все лесни неща. Прости и ясни.

И нека да оставим малкото останали /за сега / лекари да се занимават с диагностика и лечение.

А ако законотворците им дадат възможност - с превенция и профилактика на масовите заболявания.

Онезисъщите масови заболявания, които засягат всички нас, а не само шофьорите и машинистите в БДЖ.

вторник, 3 май 2011 г.

Музея на спорта - мисията невъзможна

В България имаме музей на спорта. В София - в националния стадион "Васил Левски".

Оставаме си с имането.

Сложили са го и в Стоте национални туристически обекта.

Направо да отпечатваха книжките със сложен печат - така или иначе 99,99 % от посетителите им отиват само за него.

Посещението в него е невъзможно - в делничен ден и в рамките на нормалното работно време - всички сме на работа. Да не говорим, че спирането наоколо е меко казано трудно.

Когато има спортно събитие или концерт - Музея не работи.


Днес реших да се пробвам.

Спрях на половин километър / сравнително близо като за района /, минах през охраната и тъй като бях единствения посетител той се обади на някой от уредниците.

Сега....

Качвам стъпалата към залата, големи витрини пълни със спортни купи ме посрещат още в началото.

На вратата ме засича сравнително нормално изглеждаща жена на около 60 и с огромно учудване в гласа ме пита:

- Вие ли сте за музея!? /нямах достатъчно спортен вид ? /
- Аз съм да! /охо сега колко снимки ще направя - мисля си аз/
- Ама ние точно сме измили пода ... /да не им го измърлям с калните си плебейски крака?/
Е, ще почакам ако трябва... Докато чакам - поне печат в книжката /100 национални обекта/ да ми сложите... /че жена ми ще ме убие ако забравя!/

- Аха... казва тя, вие не сте за Музея!!!
- Тоест за къде съм?
- Ако Вие сте за Музея, аз съм за... Мавзолея!!!! Дайте книжките!!!!!

Не изчаках.

Взех си книжките, помислих си:

Другарко, за Мавзолея сте.

Всички сте за Мавзолея и за трудовата борса. Ако бяхте на процент от продадените билети - гладни щяхте да умрете.


Тази жена не ме познаваше.

Това че съм обиколил поне 92 от обектите и имам само 27 печата, защото никога не ми е пукало за печатите, не я интересуваше. Дори не ме попита дали искам билет.

Нищо, чудно че бях единствения посетител. Може да съм бил и единствения за годината.

Ако махнат Музея на спорта от Стоте национални туристически обекта, може и да си остана единствения...