сряда, 25 февруари 2009 г.

ПОЛЕВА СОРТИРОВКА /ТРИАЖ/

СЪЩНОСТ

Полевата сортировка или така наречения ТРИАЖ е процес използван разпределяне на ранените при наличие на множество пострадали вследствие на индустриална авария, природно бедствие, война или терористичен акт.

Триажът е методика на разделяне на ранените и пострадалите в групи по предварително зададени правила.

Правила обикновено са широко достъпни, създадени от интердисциплинарни екипи и подложени на непрекъснато развитие.

Полевата сортировка има за цел:

  • да осигури най-голям шанс за оцеляване на тежко пострадалите,

  • да насочи пострадалите към правилните лечебни заведения,

  • да даде приоритет при транспортирането на най-тежко пострадалите,

  • да включи здравите и леко пострадалите в процеса на взаимопомощ,

  • да освободи квалифицираните медицински специалисти от ненужни грижи за загиналите.

ИСТОРИЯ

Полевата сортировка или така наречения триаж е процес идващ от дълбока древност и свързан основно с войните водени от човечеството.

На бойното поле – след битка е било нужно бързо да се помогни на най-здравите – тези които биха могли да се включат още във следващата битка. При липсата на дезинфектанти и антибиотици до Първата световна война голямата част от средно и тежко ранените са загивали от инфекции и усложнения.

Процесът през по-голямата част от писаната история обаче е бил далеч от всяка медицинска и научна основа, да не говорим за организация. Вследствие на това изборът на спасителите е бил базиран основно на личен опит и инстинкти.

Големите природни бедствия засягащи урбанизирани територии с гъсто заселване обикновено са били считани за „Гнява божи“ и спасяването на пострадалите е оставало в ръцете на най-близките им.

Големите индустриални аварии обаче не са били заплаха за хората почти до края на 19 век. Изключение правят срутванията, наводненията и взривовете в мините, както и пожарите в гъсто застроените занаятчийски и търговски квартали.


СЪВРЕМЕННОСТ

В наши дни индустриализацията, удвояването на населението на света за последните 100 години и силната урбанизация на индустриалните райони поставя в опасност при евентуална авария не само живота на работещите, но и жителите на околните квартали, зони и близки селища.

Поради все по-недостатъчното осигуряване с екипи на Спешна и неотложна помощ отнесено към възможния брой пострадали при евентуално събитие администрациите на много държави въвеждат системи целящи оптимизация на процеса на оказване на долекарска, първа медицинска и болнична помощ.

Целта на всички системи е да дадат възможност на наличните към момента екипи на Спешна помощ да транспортират първо най-тежко пострадалите, за най-кратко време, към най-близките медицински заведения имащи достатъчна квалификация за оказването на помощ.


НАЧАЛЕН /ОБИКНОВЕН/ ТРИАЖ

Различните държави и общности имат различни системи и методики, но всички те се свеждат до едно и също. Сортировката се започва веднага - по време на или след инцидента и има приоритет пред всичко останало, освен непосредствената първа помощ и животоспасяващото кръвоспиране.

Целта е сортировката да започне много преди пристигането на първия медицински екип, последвана от първа до лекарска помощ от обучени и тренирани екипи по места.

Друг общ етап на всички системи са цветните етикети или маркировки поставяни на пострадалите.

Общ метод е и задължителното начално евакуиране на всички можещи да ходят сами далеч извън мястото на поражение.

Следващата обща черта е оставянето на загиналите на мястото където са, до приключване на евакуацията на тежко и средно тежко пострадалите.



ОРГАНИЗАЦИЯ

Наличието на организирана група за първа долекарска помощ и провеждане на сортировка преди идването на екипите на Бърза помощ в момента за много от работещите е блед спомен от миналото, участниците в т.нар. „санитарни дружинки“ отдавна са пенсионери, а държавните структури на Гражданска Отбрана и Червения кръст отдавна не провеждат масови обучения и тренировки.

Необходим е нов поглед върху проблема, методите на обучение и трениране, избора на хората подходящи за подобни екипи и методите и средствата за оказването на първа долекарска помощ и полева сортировка.


ПРОБЛЕМ

Липса на съвременна и адекватна на условията вътрешна организация във много от фирмите с голям брой работещи и наличие на опасност от възникване на промишлена авария.


ИЗБОР НА ПОДХОДЯЩИ ЛИЦА

Изборът на подходящите хора и техният брой спрямо общият брой на работещите във фирмата е ключов момент в създаването на организацията по първа долекарска помощ.

Подходящи участници в групите за първа долекарска помощ могат да бъдат:

Спасители – водни и планински.

Средни и полувисши медицински кадри.

Психически и емоционално стабилни лица.

Всички преминали основен и/или допълнителен курс по първа долекарска помощ.


Препоръчителният брой

варира, но се движи в границите на 10-25% от персонала. Идеята е, че излишно големия брой подготвени хора не подобрява качеството и обема на помощта и сортировката, а недостатъчния брой създава опасност от липса на достатъчно хора при евентуален инцидент - поради отсъствие, текучество или поражения от самата авария. Спасителите като част от колектива са не по-малко застрашени от всички останали.


При всички случаи за определянето на броя на хората, както общо за фирмата, така и в отделните екипи трябва да се направят прецизни разчети спрямо конкретната ситуация.



СИСТЕМИ ЗА МАРКИРАНЕ

Системите за маркиране на пострадалите често са регулирани и/или унифицирани от държавата – например в Германия, Канада и Япония или са предмет на частни или спонсорирани от държавата разработки – САЩ, Австралия и Англия.

Независимо от разликите им системите за маркировка имат много общи черти.


Маркерите - етикети, баджове или ленти са цветни и обикновено задължително присъстват следните цветове:

ЧЕРЕН

Загиналите на място или умиращите - без никакъв шанс за оцеляване

ЧЕРВЕН*

Тежко ранени с нужда от специализирана помощ в рамките на половин час

ЖЪЛТ

Средно тежко ранени с отложена до няколко часа нужда от специална помощ.

ЗЕЛЕН

Движещите се самостоятелно и тези без наранявания

    * Всички бременни и лицата до 14 години се маркират като ЧЕРВЕНИ независимо от състоянието им.

Всички системи са проектирани за бързо боравене и поставяне.

Много от тях имат допълнителни признаци за обозначаване – биологична, химическа и радиационна контаминация, баркодове – за улесняване на електронното проследяване на пострадалите и други.

вторник, 24 февруари 2009 г.

Авторски права

Сега е много модерно да се говори за авторски права.
Не знам колко хора по света печелят на гърба на авторите, повечето от които са мъртви и според съвременните американски закони нямат права върху произведенията си...

Всичко публикувано в този блог е измислено, събрано, преведено и/или преработено от мен.

Всички текстове се разпространяват под лиценза Creative Commons 2.5.

Това значи, че можете да ги ползвате свободно - стига да ме споменавате ясно като автор, а този блог като източник, и стига да не ги ползвате с комерсиални цели.

неделя, 22 февруари 2009 г.

Трудова медицина или Консултанти по здравословни и безопасни условия на труд

Не знам кой умник е решил да кръсти консултантите по здравословни и безопасни условия на труд в България - служби по трудова медицина.

Първо - като чуе "служба" българинът решава, че става въпрос за държавна организация - може би секретна?

Второ - "медицина" за българина значи "болница" или поне "поликлиника". От там първия въпрос, който всички задават е - "Кога ще ни правите прегледи?"

Какви проблеми произтичата от тези две грешки.

Първо - по народо психология българинът мрази всичко държавно.
И не вярва на държавните служби.
За нищо на света не взема "акъл" от тях и никога не изпълнява разпорежданията им.
Освен ако не го заплашат със съд или глоба. Голяма глоба.

От тук идва смешното неразбиране на собствениците на фирми, че всъщност консултантите от службите по трудова медицина са нещо толкова обикновенно колкото и счетоводителя на фирмата.

Счетоводителите се занимават с документация и дейности ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА СОБСТВЕНИКА за да е изряден той пред Министерството на Финансите и техния контролен орган - данъчната администрация.

Трудовата медицина се занимава с документация и дейности ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА СОБСТВЕНИКА за да е изряден той пред Министерството на Труда и социалната политика и техния контролен орган - Инспекцията по труда.

Естествено горепосочените дейности са само бюрократичната страна на въпроса.
Реалната полза от съветите, както на службата по трудова медицина, така и на счетоводителя се измерват в пари - и то спестени пари.

По отношение на втората грешка - проблемът е в българското законодателство и здравноосигурителна система.

Навсякъде по света държавата се стреми да се занимава с профилактика, а не с лечение.
Първо е по-евтино, второ е по-лесно и трето - ефектът е масов и дълготраен.
Лечението е скъпо и се поема от осигурителните фондове.

В България всичко е на обратно - здравната каса поема лечение, но почти не се занимава с профилактика.

Работодателя плаща осигуровки и в същото време е принуден да плаща втори път за профилактични прегледи на работниците си.

Работниците не ходят на профилактични прегледи при личните си лекари, защото такива прегледи просто няма или са направо смешни.

Службата по трудова медицина не е лечебно заведение по смисъла на закона и няма право да се занимава с лечебна или диагностична дейност - т.е. няма право да "прави прегледи".

Естествено службите регистрирани към здравни заведения - прескачат ограничението като едното юридическо лице е служба по трудова медицина, а другото - лечебно заведение.
Едното се занивава с консултантска дейност - другото с лечебна и диагностична.

Подобни практики са обичайни поради хаотичното и непрестанно "кърпено" българско законодателство.

От 1987 година датира едиствената наредба за предварителните и периодични медицински прегледи. От тогава са и обещанията, че същата ще се актуализира и преведе в съгласие със здавно-осигурителната система на България.

Да се надяваме, че ще доживеем.

Д-р Сербезов, Ръководител на служба по трудова медицина ЕСПЕРЕКС ЕООД.