неделя, 22 февруари 2009 г.

Трудова медицина или Консултанти по здравословни и безопасни условия на труд

Не знам кой умник е решил да кръсти консултантите по здравословни и безопасни условия на труд в България - служби по трудова медицина.

Първо - като чуе "служба" българинът решава, че става въпрос за държавна организация - може би секретна?

Второ - "медицина" за българина значи "болница" или поне "поликлиника". От там първия въпрос, който всички задават е - "Кога ще ни правите прегледи?"

Какви проблеми произтичата от тези две грешки.

Първо - по народо психология българинът мрази всичко държавно.
И не вярва на държавните служби.
За нищо на света не взема "акъл" от тях и никога не изпълнява разпорежданията им.
Освен ако не го заплашат със съд или глоба. Голяма глоба.

От тук идва смешното неразбиране на собствениците на фирми, че всъщност консултантите от службите по трудова медицина са нещо толкова обикновенно колкото и счетоводителя на фирмата.

Счетоводителите се занимават с документация и дейности ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА СОБСТВЕНИКА за да е изряден той пред Министерството на Финансите и техния контролен орган - данъчната администрация.

Трудовата медицина се занимава с документация и дейности ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА СОБСТВЕНИКА за да е изряден той пред Министерството на Труда и социалната политика и техния контролен орган - Инспекцията по труда.

Естествено горепосочените дейности са само бюрократичната страна на въпроса.
Реалната полза от съветите, както на службата по трудова медицина, така и на счетоводителя се измерват в пари - и то спестени пари.

По отношение на втората грешка - проблемът е в българското законодателство и здравноосигурителна система.

Навсякъде по света държавата се стреми да се занимава с профилактика, а не с лечение.
Първо е по-евтино, второ е по-лесно и трето - ефектът е масов и дълготраен.
Лечението е скъпо и се поема от осигурителните фондове.

В България всичко е на обратно - здравната каса поема лечение, но почти не се занимава с профилактика.

Работодателя плаща осигуровки и в същото време е принуден да плаща втори път за профилактични прегледи на работниците си.

Работниците не ходят на профилактични прегледи при личните си лекари, защото такива прегледи просто няма или са направо смешни.

Службата по трудова медицина не е лечебно заведение по смисъла на закона и няма право да се занимава с лечебна или диагностична дейност - т.е. няма право да "прави прегледи".

Естествено службите регистрирани към здравни заведения - прескачат ограничението като едното юридическо лице е служба по трудова медицина, а другото - лечебно заведение.
Едното се занивава с консултантска дейност - другото с лечебна и диагностична.

Подобни практики са обичайни поради хаотичното и непрестанно "кърпено" българско законодателство.

От 1987 година датира едиствената наредба за предварителните и периодични медицински прегледи. От тогава са и обещанията, че същата ще се актуализира и преведе в съгласие със здавно-осигурителната система на България.

Да се надяваме, че ще доживеем.

Д-р Сербезов, Ръководител на служба по трудова медицина ЕСПЕРЕКС ЕООД.

3 коментара:

  1. В България можеш да пукнеш докато чакаш важните закони да се променят, а докато почнат да се прилагат - не ми се мисли.

    ОтговорИзтриване
  2. Прилагането на законите у нас е функция от засегнати интереси и загубата на пари. Ако интересът е в полза на работодателя и има възможност да загуби пари ако не го направи - законите ще се спазват.

    ОтговорИзтриване
  3. Те законите се пишат за определени работодатели. Ако интересът им съвпада с този на останалите - добре, ако не съвпада - дребосъците да се оправят.

    ОтговорИзтриване