ПОЛЕВА СОРТИРОВКА /ТРИАЖ/

СЪЩНОСТ

Полевата сортировка или така наречения ТРИАЖ е процес използван разпределяне на ранените при наличие на множество пострадали вследствие на индустриална авария, природно бедствие, война или терористичен акт.

Триажът е методика на разделяне на ранените и пострадалите в групи по предварително зададени правила.

Правила обикновено са широко достъпни, създадени от интердисциплинарни екипи и подложени на непрекъснато развитие.

Полевата сортировка има за цел:

• да осигури най-голям шанс за оцеляване на тежко пострадалите,

• да насочи пострадалите към правилните лечебни заведения,

• да даде приоритет при транспортирането на най-тежко пострадалите,

• да включи здравите и леко пострадалите в процеса на взаимопомощ,

• да освободи квалифицираните медицински специалисти от ненужни грижи за загиналите.

ИСТОРИЯ

Полевата сортировка или така наречения триаж е процес идващ от дълбока древност и свързан основно с войните водени от човечеството.

На бойното поле – след битка е било нужно бързо да се помогни на най-здравите – тези които биха могли да се включат още във следващата битка. При липсата на дезинфектанти и антибиотици до Първата световна война голямата част от средно и тежко ранените са загивали от инфекции и усложнения.

Процесът през по-голямата част от писаната история обаче е бил далеч от всяка медицинска и научна основа, да не говорим за организация. Вследствие на това изборът на спасителите е бил базиран основно на личен опит и инстинкти.

Големите природни бедствия засягащи урбанизирани територии с гъсто заселване обикновено са били считани за „Гнява божи“ и спасяването на пострадалите е оставало в ръцете на най-близките им.

Големите индустриални аварии обаче не са били заплаха за хората почти до края на 19 век. Изключение правят срутванията, наводненията и взривовете в мините, както и пожарите в гъсто застроените занаятчийски и търговски квартали.

СЪВРЕМЕННОСТ

В наши дни индустриализацията, удвояването на населението на света за последните 100 години и силната урбанизация на индустриалните райони поставя в опасност при евентуална авария не само живота на работещите, но и жителите на околните квартали, зони и близки селища.

Поради все по-недостатъчното осигуряване с екипи на Спешна и неотложна помощ отнесено към възможния брой пострадали при евентуално събитие администрациите на много държави въвеждат системи целящи оптимизация на процеса на оказване на долекарска, първа медицинска и болнична помощ.

Целта на всички системи е да дадат възможност на наличните към момента екипи на Спешна помощ да транспортират първо най-тежко пострадалите, за най-кратко време, към най-близките медицински заведения имащи достатъчна квалификация за оказването на помощ.

НАЧАЛЕН /ОБИКНОВЕН/ ТРИАЖ

Различните държави и общности имат различни системи и методики, но всички те се свеждат до едно и също. Сортировката се започва веднага - по време на или след инцидента и има приоритет пред всичко останало, освен непосредствената първа помощ и животоспасяващото кръвоспиране.

Целта е сортировката да започне много преди пристигането на първия медицински екип, последвана от първа до лекарска помощ от обучени и тренирани екипи по места.

Друг общ етап на всички системи са цветните етикети или маркировки поставяни на пострадалите.

Общ метод е и задължителното начално евакуиране на всички можещи да ходят сами далеч извън мястото на поражение.

Следващата обща черта е оставянето на загиналите на мястото където са, до приключване на евакуацията на тежко и средно тежко пострадалите.

ОРГАНИЗАЦИЯ

Наличието на организирана група за първа долекарска помощ и провеждане на сортировка преди идването на екипите на Бърза помощ в момента за много от работещите е блед спомен от миналото, участниците в т.нар. „санитарни дружинки“ отдавна са пенсионери, а държавните структури на Гражданска Отбрана и Червения кръст отдавна не провеждат масови обучения и тренировки.

Необходим е нов поглед върху проблема, методите на обучение и трениране, избора на хората подходящи за подобни екипи и методите и средствата за оказването на първа долекарска помощ и полева сортировка.

ПРОБЛЕМ

Липса на съвременна и адекватна на условията вътрешна организация във много от фирмите с голям брой работещи и наличие на опасност от възникване на промишлена авария.

ИЗБОР НА ПОДХОДЯЩИ ЛИЦА

Изборът на подходящите хора и техният брой спрямо общият брой на работещите във фирмата е ключов момент в създаването на организацията по първа долекарска помощ.

Подходящи участници в групите за първа долекарска помощ могат да бъдат:

Спасители – водни и планински.

Средни и полувисши медицински кадри.

Психически и емоционално стабилни лица.

Всички преминали основен и/или допълнителен курс по първа долекарска помощ.

Препоръчителният брой

варира, но се движи в границите на 10-25% от персонала. Идеята е, че излишно големия брой подготвени хора не подобрява качеството и обема на помощта и сортировката, а недостатъчния брой създава опасност от липса на достатъчно хора при евентуален инцидент - поради отсъствие, текучество или поражения от самата авария. Спасителите като част от колектива са не по-малко застрашени от всички останали.

При всички случаи за определянето на броя на хората, както общо за фирмата, така и в отделните екипи трябва да се направят прецизни разчети спрямо конкретната ситуация.

СИСТЕМИ ЗА МАРКИРАНЕ

Системите за маркиране на пострадалите често са регулирани и/или унифицирани от държавата – например в Германия, Канада и Япония или са предмет на частни или спонсорирани от държавата разработки – САЩ, Австралия и Англия.

Независимо от разликите им системите за маркировка имат много общи черти.

Маркерите - етикети, баджове или ленти са цветни и обикновено задължително присъстват следните цветове:

ЧЕРЕН	Загиналите на място или умиращите - без никакъв шанс за оцеляване
ЧЕРВЕН*	Тежко ранени с нужда от специализирана помощ в рамките на половин час
ЖЪЛТ	Средно тежко ранени с отложена до няколко часа нужда от специална помощ.
ЗЕЛЕН	Движещите се самостоятелно и тези без наранявания

* Всички бременни и лицата до 14 години се маркират като ЧЕРВЕНИ независимо от състоянието им.

Всички системи са проектирани за бързо боравене и поставяне.

Много от тях имат допълнителни признаци за обозначаване – биологична, химическа и радиационна контаминация, баркодове – за улесняване на електронното проследяване на пострадалите и други.