ПЪРВА ДОЛЕКАРСКА ПОМОЩ

ИСТОРИЯ
Организираната първата помощ от не медицински лица, както и триажа води началото си от многобройните войни с множеството им жертви.
Началото на организациите като Червения кръст обаче датира едва от 1863 година.

ОСНОВНИ ЦЕЛИ
1.Да съхрани живота.
2.Да предотврати влошаване на състоянието.
3.Да подпомогне възстановяването.


ОСНОВНИ УМЕНИЯ
Определени умения се считат за основни и обучението за придобиването им никога не се прескача. Едно от тях е например АВС (или АБВ) на първата помощ. Абревиатурата е измислена в англоезичните държави за по-лесно запомняне на първите три задължителни стъпки при оценяване на състоянието и оказването на помощ на пострадали:
А. (airways) Дихателни пътища.
B. (breathing) Дишане.
C. (circulation) Кръвообращение.

Проверката на дихателните пътища винаги е първата стъпка, тъй като обструкцията им /задавянето/ е животозастрашаващо състояние и изисква незабавна намеса.
Спадането на корена на езика при безсъзнание е една от множеството причини за обструкция на дихателните пътища и изисква обучение на подходящите прийоми за отстраняването му.
Пострадалите в съзнание поддържат сами дихателните си пътища свободни, но хората в безсъзнание може да имат проблем ако мозъчните структури които отговарят за това са потиснати.
Дори и в безсъзнание, ако пострадалия има собствено дишане е нормално да бъде поставен в позиция настрани със „заключени“ ръце и крака:


Тя осигурява не само свободни дихателни пътища без външна намеса, но и избягва една от най-честите причини за смърт на пострадали в безсъзнание – задавянето с повърнати материи.
Следващата стъпка разбира се е извършването на КПР - „изкуствено дишане“ и „сърдечен масаж“ на пострадали в безсъзнание бе наличие на дишане и пулс.

ОБУЧЕНИЕ ПО ОКАЗВАНЕ НА ПЪРВА ПОМОЩ
Голяма част от уменията нужни за оказване на първа помощ са просто въпрос на здрав разум. Много дребни, но основни умения се придобиват пасивно с течение на живота – поставяне на лепенки и превръзки, спиране на кръвотечение с директен натиск, промиване на ожулвания и т.н.
Самото обучение не е предмет на настоящата презентация, но основни изисквания към него са:
да включва достатъчно практическо обучение, не само теория;
да е степенувано по времетраене и сложност;
да се провежда периодично;
да е съобразено и с основните рискове във фирмата;
да е съобразено с най-новите методи и напътствия за оказване на КПР;
да включва обучение по методите за временно кръвоспиране;
да включва основни методи и правила за почистване и дезинфекция на рани;
да включва основни методи за поставяне на превръзки и шини;
да включва методите за проверка на дишане и сърдечна дейност.

Важен момент е периодичното повторение, развитие и затвърждаване на наученото.

В повечето държави по света обучението по първа долекарска помощ е контролирано от държавата, като право на обучение се дава само на акредитирани или регистрирани обучаващи организации – както обществени /Червения кръст / така и частни.
Целта на контрола на държавата е уеднаквяване на набора от знания и умения получавани в различните степени, както и съответствието на издаваните сертификати с получените умения.
Често държавните администрации водят регистър на получаваните сертификати и следят броя на обучените лица в определени региони. Целта на това разбира се е да се ползват обучените хора при природни бедствия в даден регион.

Най-често предлаганите системи по света имат поне три степени на обучение, като обхвата и продължителността на обучение съвпадат почти напълно:
1.Степен 1 – 1ден /8 часа курс – повтаря се ежегодно и включва: КПР, кръвоспиране, помощ при задавяне и други животозастрашаващи състояния.
2.Степен 2 – 2дни /16 часа курс – повтаря се на 2 или 3 години и включва: всичко от предната степен 1 + полева сортировка, специализирана помощ при изгаряния, електрически поражения, отравяния, удавяне, ухапвания и ужилвания. В тази степен някои държави включват и помощ при раждане.
3.Степен 3 – 4-5 дни / 40 часа курс – повтаря се на 3 до 5 години и включва: всичко от предните две степени + използване на кислород и маска, ползване на автоматичен дефибрилатор, интубация, поставяне на периферен венозен достъп, ползване на някои медикаменти и попълване на медицинска документация.
Последната степен е тази, на която се обучават парамедици, спасители, пожарникари, полицаи и други.
Често степента предлагана за първа помощ на работното място е някъде между 2 и 3 степен, като се включват в обучението и специфични опасности, помощ в отдалечени или трудно достъпни райони, транспортиране на пострадали, работа с инсулин и кортикостероиди и други.

ПЛАНИРАНЕ НА ОБУЧЕНИЕТО
Планирането на обучението на хора работещи в дадено предприятие е свързано с планиране на времето, човешките и финансовите ресурси.
Кога, на какъв интервал и колко време ще отнеме обучението?
Кой хора да изберем? Колко от тях смятаме, че ще работят за нас след 1,3,5 години?
Как да инвестираме? Да обучим повече хора на 1 степен или неколцина на 2 степен?
Отговорите на горните въпроси могат да се дадат само ако обективно преценим обстоятелствата – технологията, колектива, възможността за инвестиции.
Веднаж планирано подобно обучение, трябва да бъде заложено във финансовите разчети за годината и да бъде взето под внимание откъсването на работещите от дейността им за определен период от време.