Музея на спорта - мисията невъзможна

В България имаме музей на спорта. В София - в националния стадион "Васил Левски".

Оставаме си с имането.

Сложили са го и в Стоте национални туристически обекта.

Направо да отпечатваха книжките със сложен печат - така или иначе 99,99 % от посетителите им отиват само за него.

Посещението в него е невъзможно - в делничен ден и в рамките на нормалното работно време - всички сме на работа. Да не говорим, че спирането наоколо е меко казано трудно.

Когато има спортно събитие или концерт - Музея не работи.


Днес реших да се пробвам.

Спрях на половин километър / сравнително близо като за района /, минах през охраната и тъй като бях единствения посетител той се обади на някой от уредниците.

Сега....

Качвам стъпалата към залата, големи витрини пълни със спортни купи ме посрещат още в началото.

На вратата ме засича сравнително нормално изглеждаща жена на около 60 и с огромно учудване в гласа ме пита:

- Вие ли сте за музея!? /нямах достатъчно спортен вид ? /
- Аз съм да! /охо сега колко снимки ще направя - мисля си аз/
- Ама ние точно сме измили пода ... /да не им го измърлям с калните си плебейски крака?/
Е, ще почакам ако трябва... Докато чакам - поне печат в книжката /100 национални обекта/ да ми сложите... /че жена ми ще ме убие ако забравя!/

- Аха... казва тя, вие не сте за Музея!!!
- Тоест за къде съм?
- Ако Вие сте за Музея, аз съм за... Мавзолея!!!! Дайте книжките!!!!!

Не изчаках.

Взех си книжките, помислих си:

Другарко, за Мавзолея сте.

Всички сте за Мавзолея и за трудовата борса. Ако бяхте на процент от продадените билети - гладни щяхте да умрете.


Тази жена не ме познаваше.

Това че съм обиколил поне 92 от обектите и имам само 27 печата, защото никога не ми е пукало за печатите, не я интересуваше. Дори не ме попита дали искам билет.

Нищо, чудно че бях единствения посетител. Може да съм бил и единствения за годината.

Ако махнат Музея на спорта от Стоте национални туристически обекта, може и да си остана единствения...